автор: luni4ka

Защо ли попитай реката,
носеща нейде сълзите?...
Там където отвъд душата-
самата и в нощите отлита.

Защо ли попитай вятъра,
носещ любовта на крилете си?...
Къде я в нощите тъмни отнася,
и самотни спят ни- душите.

Защо ли попитай звездите,
свидетели в безсънните нощи?...
Където нощем сълзите ни
бурно и спорят с мечтите.

Защо ли попитай живота
плетящ и своите примки?...
Където със теб самотни
мечтаем в тихите нощи.

И накрая попитай Бога-
създателят- на вси ни.
Защо хем любов ни е дал?...
Хем с мъките и сълзи...