автор: kamik

Цели сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува -
сякаш, че не спя, а съм умряла.
Ти над нея - силен, ненаситен,
седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшна за очите
гледката - ако не бе прекрасна.
Гледах ви и знаех, че не мога
да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена съм с Бога -
значи - зле възпитана във ласки.
Остани във рижата й грива,
като мед по хълбока се стичай...

Пак ще се престоря, че заспивам.
сигурно защото те обичам.