автор: pencho_zaeka

Загубило на финалната права!

Ето, пак засловообразувах. Страдам си аз хронично от това недоизучено заболяване. Думите ми все се сливат в едни немски конфигурации, ама аз си знам защо е така. Немският е едничкият език, който засядах да уча 4 (словом: четири) пъти, и все се намираше многоуважителна, непреодолима причина да не продължа.
Обаче ето какъв изнудителен характер доби ситуацията в един слънцегреен ден. Шпацирвам си през парка на път за интервю за работа в една, забележете, немска фирма, с офис досами изхода на градината. И си рецитирам наум речта под съпровода на подходящи жестофизиомимики. Трябваше им експерт с английски, така че спокойствах. Многознаково, обаче, същата сутрин, миг преди да се събудя, водих ожесточен спор с незнамкогоси, излагайки всичките си заипротив не на какъв да е, а на немски език. Крачейки към целта, опитах с мощно умонапъване да възстановя лингвистичните детайли от съня. Това поразклати ясисвиркавото ми настроение и фасадата ми моменталически се петноса. Шайзе! Трябваше тутакси да изнамеря лустросана тоалетна с голямо огледало, за да локализирам и поизмажа повредите. Но точно на границата между парка и града, съзрях видение! Една въздебелка, костюмирана и разперчемена индивидка устремно се приближаваше към мен. Майн Гот, казвам си, добре, че си ми спестил унижението да изглеждам така! -и продължавам диагонално да търся подходящ терен за окопитване след тръса. Обаче тя върви право насреща ми! Сигурно ще иска да я упътвам. Тъкмо настройвах отговарялото си на режим „любезно, но категорично ", когато с апломб се забих в нещо стъкленотвърдо. В този миг върху ми се сгромоляса колосален метеорит. Тунгуският просто да се заеме с консумиране на ряпа, раздел кореноплодни. Това, значи, съм била аз! Моят огледален образ! Аусгешлосен! Тая витрина са я премили с детергенти и са я превърнали в сферично огледало. Не помня вдлъбнатото или изпъкналото правеха нещата да изглеждат по-обемни, но каквото ще да е, всичките ми отражения точно сега трябваше да са перфектни . Защото, макар да не бе изрично упоменато в обявата, незнаенето на немски можеше да бъде компенсирано само с блестящо оперение.

Витрината принадлежеше на модернистично кафене. Хлътнах вътре като в черна дупка, и без излишнословене, внуших с поглед на бармана да ме насочи към дамската ремонтна. Той криворазбра характера на неотложната нужда, но свърши работа. Застанах в цял ръст пред себе си. Това, което видях, ме поутеши, но как можех да съм сигурна, че на такива места не монтират ласкаещи огледала? Впрочем, бях уверена, че именно така правят. Значи, беше нужно безпристрастно мнение. Нанесох набързо нужните корекции, позагащих се, сръбнах корема си до онази вдлъбнатина, придаваща неповторим финес на профила ми, погледнах часовника и установих, че имам време за едно кафе преди въпросното препитване. И сгоден случай да проверя ефекта от появата ми сред мъжете в заведението, което си е абсолютен еквивалент на независимо мнение. Понесох се платноходно през салона. Част от разговорите секнаха, няколко погледа се отклониха подир мен. Не успях, обаче, да доловя с какъв знак бе зарядът им. Приседнах до един вестникочетящ господин на средна възраст. Когато ми поднесоха кафето, той подаде глава иззад всекидневника и без грам предупреждение ме заговори:

- Госпожице, видях с какъв устрем блъснахте витрината!
- Унд?- казах с цялото нехайство, на което съм способна.
- Ооо, ауслендер?
- Не. Откъде такъв „устрем" в една чужденка?
- Заблудих се от това Ваше „унд". Сигурно владеете езика перфектно.
- Нещо такова, безсрамнически излъгах аз.
- Извинете за любопитството, но закъде бързахте толкова?

Такааа. Сега да го порязвам ли първосигнално, или да се включа на режим……

- Госпожице, - интимно се приближи той, докато умувах как да реагирам, - много ми е неудобно, но за Ваше добро е да знаете, че …..ципът Ви е разкопчан…, изшептя той.
- Аууу!- изпищях ужасена, и с необратим жест обърнах кафето върху себе си.

В суматохата някак си спонтанно съдържанието на папката с документи, приготвени за интервюто, се изсипа на пода. Писмо, автобиография - всичко лъсна на всеогледение…. Човекът ги заразглежда, докато аз отчаяно се попивах със салфетки.
- А! Да не би…… Вие да сте кандидатката за нашата фирма, Феркерсвегебау?
- Какво Ви кара да мислите така?- троснах се, докато се борех с ципа.
- Адресатът на писмото. - усмихна се той. - Приятно ми е, Вълчев.
Не счетох за нужно да отговарям, но той продължи:
- Знаете ли, така и така сте дошла дотук, защо не отскочим до офиса и да поговорим на спокойствие? Доколкото успях да надзърна, притежавате нужната квалификация, а и немски владеете перфектно….
- Е, и? Нали не се изисква за длъжността.
- Не, но е сериозно предимство.

Ами сега? Да си признавам, или да си потрайвам? Всъщност, много по-лошо едва ли може да стане. Игнорирах както вида си, така и естеството на интереса към мен, проявен от гореописания господин. Пратих нечии родителки на едно непроизносимо място и се хвърлих в пропастта.
Чисто хабителство на думи ще е да обяснявам как събеседването облекчително мина на английски, как успях да пробутам едно „аба натюрлих" със съответното произношение, и как накрая се договорих да започна след месец. Та, сега усилено работя върху надграждането на ханшовата си обиколка, разнищвайки упорито кривоскроената немска граматика и отдавайки се със страст на порива да словокомбинирам.