Аз не съм това, което ти
пожелал си бе да ме направиш!
Аз съм спомен от отминалите дни,
които днес успял си да забравиш.
Срещнах те след толкова лета -
сянка хладна от горещи нощи,
нежен полъх, галещ морски бриз,
носещ топлина от срещите ни още.
Днес не съм "Любов", не съм "Мечта"...
А реалност ли е тази среща?
Чакаш ме на нашата звезда -
чакам тук, но ти не се досещаш...
Имам всичко: дом, съпруг, деца!
С внуци мили, тебе бог дарил е.
Трябва да си кажем куп неща...
Ами да започнем: пак април е...