автор: minotauros

Над черната гора
бял месец спря...
Забравих, що е дъх
на жива плячка.
Кладá с поройно вино
хладна паст.
Предвкусвам те,
вдън пещи-устни вряща...

С покълнала луна
издувам мишци.
Сам въдица,
(челик в настръхнал бряг ...)
от струна-блуз
език разклащам -
кука, навръх с клин-въглен
(стръв, от глад димяща...)

По пасха
пълнолунна
ще се люшнеш,
на пеещо въженце
уловена...
В бедрата ти
ще впиша руни блудни,
а между тях - извил се пламък жертвен...

Плътта ти
под зъбите ми ще цъфне.
Прашец плодящ
Душата ти ще стане...
О, Боже -
нек снага назад се върне...
Сърце-път
в менe миг да не остане!