погълната от дъното солено
в океан от хиляди лъжи
покой не ще намеря скоро
пред мен са твоите очи
в забрава няма да потънат
думите изречени на глас
чакаш мислите ти да ме върнат
обичам разрошените ти коси
въпроси ти недей ме пита
сега е времето да помълчим
в болката откривам сила
гласът ти ми е толкова любим
докосваш моето мечтание
само както ти умееш
изнамираш оправдание
но мен ме няма вече…