И ето пред мен отново са нозете ти, Исусе,
които бяха някога нозе на младенец
когато плахо ги съблякох и измих
как стояха стъписани в косите ми
като кошути бели в тръните
Гледам необичаните ти ръце, нозе
за първи път в тази любовна нощ.
Никога не бяхме лягали един до друг
сега ти се любувам и не спя.
Но, виж, ръцете ти са изранени:
любими мой, не от мен, не от моите зъби.
Сърцето ти стои отворено и кани всеки:
а трябваше да пусне само мен.
Уморен си ти и уморените ти устни
не желаят моята болезнена уста
О, Исус, Исус, отмина ли часът ни?
Как красиво загиваме със теб.
Париж (май/юни 1906)