В очите ти потъвам, като в блато
Очите ти, убийствено красиви
Сърцето ми на спомени богато
Играе танц със двеста самодиви
Главата ми се лушка като клас
орязан твърде рано, в спешна жътва...
Не питам"Кой си ти","Коя съм аз"
И да била съм туй, сега съм мъртва.
И само моята душа мълчи
От цялото видение сломена
Тя вижда как от твоите очи
се ражда с писък новата вселена