А времето, което
трябваше да бъда
с теб
изсъхна в центрофугата
и се смали до минимум.
Очите ми защо
са тъжни питаш.
Не бива да ти казвам -
и ти си като другите.
Ще се кълнеш,
че ме обичаш,
а после
ще ме ритнеш.
А аз от неразбиране
ще тичам
по ръба на сянката си -
лъжлива изтина...