автор: Caniko

Но тетърът се формира през ерата Муромачи (1336-1572) от няколко танцови и театрални трупи, но главно от танцьори на шинтоистките храмове (кагура) и от пътуващи танцьори-комедианти (саругаку).
Но е в най-висша степен стилизирана изящна танцова драма, предствяна в оригинал освен в театрите и на религиозните церемонии посветени на Шинто
Актьорите обличат стилно изработени, елегантни костюми и не се гримират. Те изполват маски за представяне на различните герои. Основно изразно средство е движението на тялото, а не мимиката на лицето.
Представленията се изнасят на сцени на площада без завеси. В наши дни имат представления и в театрални зали. Оркестърът се разполага зад сцената. Състои се от барабани с различни размери и флейти. Главните герои се представят чрез танц Говоренето се извършва от театрален хор, който пее или рецитира разказа или стиховете. Мистерията на древността се пробужда от пламъците на горящите около сцената огньове. Изящество, красота и традиционни умения, съхранени през вековете, блестят на сцената под открито небе. Точно такова представление може да се види всяка година на 11-ти и 12-ти май в Нара пред храма Кофуку-жи и в Нара парк пред Касуга Гранд Шрайн. Танцуващите фигури се осветяват от пламацъте на огъня и тази феерия на танци и светлини покорява и най-взискателната публика.
Имах удоволствието да присъствам на такова представление в Нара през май 2001. Още от 14-15 часа зрителите започнаха да се разполагат на местата около сцената пред храма Кофуку-жи Темпъл и внушителната пететажна пагода. Върху тревата са разпънати големи платна. Хората се събуват пред тях и сядат удобно на мястото, което си изберат. В това време се подготвят семплите декори на сцената, пренасят се дървата за огньовете около нея. Особено е усещането в часовете на настъпващата вечер. То може би е провокирано от нежните звуци на флейтата, които долитат от палатката на артистите или от песента на птичките в клоните на дърветата. Неусетно минава времето до 17.30 часа, когато започва представлението.
Първо излиза разказвача, разгъва старинен пергамент и обявява началото с кратко представяне на пиесите включени в програмата. Излизат музикантите и се разполагат в дъното на сцената. На преден план са флейтистите и ударните инструменти. Всяко движение на инструменталистите е една допълнителна интерпретация на акомпанимента. От ляво са хористите - обикновено около 8 души.
Артистите се появяват един по един и застават в изящна поза. Тук липсва динамиката на европеиския театър. Има моменти в които 1-2 минути нищо видимо на сцената не се променя. Много ми се иска да направя една аналогия с илюстрациите към романите, които четем. В тях художникът е нарисувал драматичните сцени така както той ги е усетил и видял в съзнанието си. Бих казала, че Но представлението е преливащи се една в друга художествени илюстрации на драмата, която ни представят. Много често преходът от една картина към друга, което означава нова поза за артиста, става чрез танц и, разбира се, всичко това е на фона на подходящ акомпанимент от старинните японски инструменти.
Всяко Но представление нормално включва 6 пиеси: първата за кучетата, втората е разказ за битки и войници, в третата героите са жени, в четвъртата се разказва за превъплъщенията на духа на войниците, петата се отнася за човешките страсти и за моралните ценности в делничния живот, шестата е празнуване на щастливо събитие.
Има нещо общо, главно в постановката и ползването на хор, между Но и ранната гръцка драма.
Най-известните Но театри на Япония са в Токио - Националния Но театър и Но сцена Гинза, както и в Киото - Но сцена Конго.
Снимките, които следват са от представления в Но театъра на Киото. Актриса облечена в традиционно официално кимоно танцува в пиесата "Танца на гейшата", а на следващата действащите лица са мъже в героична драма.


Киоген
Киоген е традиционен комедиен театър датиращ от Муромачи период (1392-1573). На прицел са човешките слабости. Обект на сатирата му най-често са самурайте, покварени свещеници и неверни съпруги. Представленията са без маски и хор, без монотонния разказвач.
Киоген се играят в големите Но-театри като тези в Токио, Киото и Осака. Веселите и забавни представления на Киоген балансират по-сериозните постановки на Но-пиесите и за това често се включват в обща програма.

Цанка Шишкова
"За Япония с любов" - книга първа