автор: RAD72

Замълчи, любов моя, онемей,
че думите са тръни на татул,
забиват се във нежните ти устни
ще те боли, когато ни целува...
Замълчи, любов моя, преглътни
вика си и очите му изпий,
мъжете, сестро, никога не плачат,
дори когато са сами ...
Замълчи, любов моя, обещай,
че няма никога да му разкажеш,
как вените на нощите си режем,
с надеждата да потече луна,
как мъката - самотница се скита,
като жена, погребала дете.
От свещ как палим нашата звезда,
към него в мрака да ни отведе ....
Замълчи, любов моя, забрави ...
Така, дори на кръст да те разпъне,
дори да иска, как ще му покажеш,
къде сме скрили сините криле,
с които той посрещаше деня,
а изгрева в прозореца му беше
лъжичка мед от нашите уста ...
Замълчи, любов моя, не тъжи,
ела при мен, ще те прегърна силно,
ще дъхна топло в мократа ти шепа,
където сме събрали снеговете,
от всички зими минали край нас.
Ще се стопят, реките ще напълнят,
кокичета ще цъфнат във косите ни,
Гнездо на лястовица ще му подарим,
ще му простим, нали, че го обичаме ...