автор: kreis

Тази нощ си моя! Но коя си?
Казваш - никоя.
Аз обичам и не споря.
Нека всичко бъде приказка.
Тази нощ те открих.
Знаеш ли колко те търсих?
За тебе сам себе си скрих
и после с радост те зърнах.
Отвори вратата, погледна и спря:
здравей, добър вечер и толкоз...
Приседна до мен и поиска кафе
против жестоката болка.
Дали ще останеш? И колко?
Ще мога ли обич и страст да ти вдъхна?
Остави кафето, целуна ме
после...млъкнах.
Тази нощ си моя! Но коя си?
Казваш - никоя.
Съгласен съм - няма да споря.
Нека всичко е приказка.