автор: lady_dreamer

Ентусиазмът ми беше голям, но в продължение на една седмица не се случи нищо особено. Ходех редовно на училище през предпоследната ми седмица в гимназията. Предстоеше ми да завърша, но вече бях приет в мюнхенския
университет да уча психология и нямах никакви сериозни грижи.
В петък вечер си легнах късно, бях много изморен и заспах моментално. Но явно не ми беше отредена почивка, защото в същия миг видях огледалната маса на Предсказателя и някаква сила ме хвърли към нея. Минах през масата и се озовах пред една аптека. Седях до вратата й облечен в дрипи и протягах ръце към хората:
"Моля ви, моля ви, смилете се!". Мъж на средна възраст, облечен в хубав костюм, мина покрай мен и се насочи към аптеката. Дори не ме погледна. Това преля чашата. Изправих се и напипах ножа в джоба си. Мъжът тъкмо бе влязъл в аптеката. Последвах го, издебнах го изотзад, обгърнах с ръка шията му и го заплаших с ножа. Внезапно настана хаос. Трите жени в аптеката се разпищяха, аптекарката се опитваше да запази самообладание и да ги надвика:
"Господине, моля ви, недейте! Оставете го! Ще отидете в затвора! Не го убивайте! Вземете каквото поискате! Само не го убивайте!"
Но аз не я чувах. Опиянен от властта си над тях само крещях:
"Вие коравосърдечни хора! Заслужавате да умрете тук, на място! Дъщеря ми е болна! Има треска, гладуваме със семейството ми вече три дена. Мислите, че го искам ли? Или че съм мързелив, та не мога да ги изхраня? За какви се мислите?! Къде е моята вина, че съм безработен и никой не ме ще дори за мръсната работа! Всичко е заето, а семейството ми гладува. Дъщеричката ми ще умре, а вие с вашата проклета система нищо не правите! Лицемери! Лицемери! Заслужавате да умрете още сега!"
И започнах да размахвам ножа наоколо. Първо промуших мъжа, после две от жените, после се върнах при мъжа и го ръгах, ръгах, ръгах… Когато се успокоих и се изправих задъхан от усилието, всичко беше в кръв…

Събудих се на пода. Бях уплашен, задъхан, и облян в пот. Повече не можах да заспа тази нощ. Когато слязох за закуска, все още бях бледен и замаян.
"Какво има, миличък? Зле ли ти е?" попита майка ми разтревожена.
"Добре съм. Не спах добре."
"Ще пазарувам сама днес. Ти остани вкъщи да си починеш."
"Не, мамо, държа да дойда и да ти помогна."
"Сигурен ли си?"
"Да, мамо. Добре съм."
"Подкрепи се хубаво тогава. Ще имаш нужда от сили днес."
След закуска излязохме с майка ми. Минахме през супермаркета. Напазарувахме за цяла седмица.
"Ах, съвсем забравих! Трябва да минем през аптеката, синко. Памукът и аспиринът вкъщи бяха свършили." - каза внезапно майка ми. Споменът за съня ме връхлетя. Спрях я веднага.
"Не, не майко. Аз ще отида. Дай ми пари и аз ще отида. Ти чакай тук и се огледай дали не сме забравили още нещо."
Тя ми се усмихна любвеобилно.
"Миличкият ми! - погали ме по бузата - Добре. Ето ти пари, а аз ще почакам тук."
Тръгнах към аптеката с усещането, че някой друг ме насочва към нея. Беше същата аптека от съня ми. До вратата долу беше коленичил мъж към 50 години, облечен с дрипи и протягаше ръце към минувачите. В далечината видях костюмиран мъж, крачещ по посока на аптеката. Беше същият от съня. Побързах да го изпреваря. Приближих се до просещия, които повтаряше "Моля ви, моля ви, смилете се!", наведох се и попитах:
"Колко ви трябват за дъщеря ви?"
Човекът ме погледна въпросително. В погледа му се четеше учудване.
"20 евро," промълви той.
Бръкнах в джоба си и му подадох няколко банкноти.
"Ето 20 евро за лекарства и още 30 за храна за семейството ви."
"Но как… Аз не мога… Как да ти се отблагодаря, момче!"
Погледнах го в очите.
"Как да ви намеря, ако се наложи?"
Човекът зарадван забърка в джобовете си. Извади лист хартия и написа адрес и телефон с едно малко черно моливче.
"Аз съм майстор. Правя мебели. Но се разорих преди години и сега оцелявам както намеря със семейството си. Благодаря ти, момче, благодаря ти! Спаси ми живота. Направо ми спаси живота. Ако имаш нужда от нещо, непременно ела или се обади! Ще помогна с каквото ми е по силите. Благодаря ти, благодаря, благодаря…"
Човекът хвана ръката ми и я разтърси енергично. След това се запъти с бързи крачки към близкия хранителен магазин, а аз влязох в аптеката и купих памук и аспирин.
Това беше първата проява на силата ми, но нищо не споменах за нея на майка ми. Под претекст, че много бързам казах, че ще й върна рестото като се приберем вкъщи, а когато се прибрахме, изтичах незабелязано до стаята си и взех 50 евро от спестяванията си.