автор: mavar

Не мога, изнемогвам от умора! Защо ли тъй денят ми все пълзи?

Как искам да съм като всички хора, но нещо недостига и боли!
Как искам да съм като всички хора, а зная ли дали и в тях вали...?
Дали във къщата или по двора дъждът пороен сторил е щети?
Или крадец в потайна доба промъкнал се, нанесал е вреди
и след това поел спокоен във пазвата със чуждите мечти...!

Не мога изнемогвам от умора! Денят не ми донесе новини,
за бъдещето, за зората, за идващите светли, светли дни,
и пак съм с вас! Но сам сред вас! Но сам сред вас...Боли!

Защо така? Защо не стигат думи? Надеждата кога ще ни дари,
със радостта на идващите дни...?
И докога ще бъде все така? Заспивайки да жаждаме зори!
А всяка нощ, а всяка нощ...по тъмна от преди...!