Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | (Не)философски монолог за... Няма да ти пиша за любов,
Любов, не искаш да четеш биографии.
Втръснало ти е от знаци преповити. Знам. Ела да помълчим
в сенките на ъгловатите смокини,
дъх преди ветровете да станат рубинени,
миг преди лунопада да се самоубие
в името на слънчевите акостирания.
Искаш ли да забравим
за апсидите на синеви и роли,
за лозовите релси - стръмно нагоре поникнали,
за бясната умореност от сгъване и прикриване
в нечии архиви каолинови,
и номерата -
телефонни,
годишни,
дневни,
улични (адресни),
на дрехи,
обувки,
и плочи,
и кръстове...
Хартиените венци не по-малко порязват,
трънените - не са по- малки внушения,
люляковите - не по- малко кървящи...,
а всичките нищо не струват без теб.
Не разбра ли, Любов?!
Зарастват раните
и покълват подкожно,
защото ние сме раните.
Не ти се чете. И без извинения.
Ясно е като опарени храсти -
не всяко начало проблясва вдън погледа
и не всеки край го загася,
но във всичкото трепване ние сме -
човеците,
в пръстите, устните,
дробовете и прешлените,
в смъртността и сърцата,
на които Си жива/ Сме живи.
Няма да ти пиша за любов,
Любов, не ти се четат биографии.
Публикувано от BlackCat на 28.03.2006 @ 10:40:00
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"(Не)философски монолог за..." | Вход | 12 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: (Не)философски монолог за... от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 29.03.2006 @ 09:53:23 (Профил | Изпрати бележка) | Хм... Любовта...мислиш, че може да избяга от самата себе си ли? Дори и да не й се четат биографии?!
:-) |
]
Re: (Не)философски монолог за... от Rhiannon на 29.03.2006 @ 09:52:20 (Профил | Изпрати бележка) | Това за смокините и любовта е като филмов сюжет. Много ми хареса!:) |
Re: (Не)философски монолог за... от I_naistina на 29.03.2006 @ 10:17:57 (Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | :) ... смокините са извадени с триста зора от детството ми, спомням си, че имахме смокиново дърво в двора на къщата и си представях, че съм в смокинова гора.. уханието е несравнимо, а любовта.. знаем я нея :)))
Хубаво е да те видя тук, Р.!!:) |
]
Re: (Не)философски монолог за... от krissi на 28.03.2006 @ 11:34:14 (Профил | Изпрати бележка) | "...Не разбра ли, Любов?!
Зарастват раните
и покълват подкожно,
защото ние сме раните."
Много вярно и истинско!!!
Поздрави , чудесно е!!!:)))
|
]
Re: Любов. от regulus на 28.03.2006 @ 16:16:26 (Профил | Изпрати бележка) | Всъщност всеки истински разказ е за любов, без значение съзнаваме ли го или не! И този е. |
]
Re: Наистина. от regulus на 29.03.2006 @ 21:18:00 (Профил | Изпрати бележка) | За нищо! Което четем, четем наистина!.. |
]
]
Re: (Не)философски монолог за... от libra на 28.03.2006 @ 20:41:36 (Профил | Изпрати бележка) | сетих се за този стих и понеже все още не съм ти станала досадна, като те коментирам с мои стихове, ще го пейсна - като коментар
Оставила
на улицата всичката надежда
да я намери някой,
да я приюти
в порив от бездомна нежност,
една жена седи и пише..
"бъди красива, ти това го можеш"
подхвърля думи вятър преминаващ
а ембрионите си нямат идентичност
мислите тревожни я правят неуверена
а белега с форма на риби в луна
на левия и глезен
и..
всичкото това..
и твоите очи
невиждащи тревогата..
и в порив от бездомна нежност
нима я някой приюти..
една жена седи и пише
тревожно и притихнало
с надеждата да я намери
онази идентичност по която
вятърът да я познае и да каже
да, това си ти
и си единствена
|
Re: (Не)философски монолог за... от I_naistina на 28.03.2006 @ 23:33:08 (Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | ааа и този ти стих много го харесвам, спомням си дори, че тогава ти писах, за моя пръстен- делфин и за тийнейджърския ми медальон ин-ян ))
абе никога няма да ми станеш досадна бе! :)
аз така обичам да те чета!
Благодаря ти! |
]
Re: (Не)философски монолог за... от libra на 29.03.2006 @ 19:50:12 (Профил | Изпрати бележка) | "Хартиените венци не по-малко порязват,
трънените – не са по- малки внушения,
люляковите – не по- малко кървящи...,
а всичките нищо не струват без теб."
и всичко това нищо не струва без някого..
светът е създаден за двама..
и всичко в този свят е в двойки, философско е, да и (не)философско с усещането ..
|
]
Re: (Не)философски монолог за... от I_naistina на 31.03.2006 @ 11:43:32 (Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | да... нищо не струва, ако го няма този, който ще обича, независимо хилядите минуси, независимо, че никога няма дори и за миг да се доближим до неговите стандарти и очаквания, и психодънни проекции за идеал...
какво да ти кажа... евтино ми е от известно време...!
(пак усети, благодаря за което.. с о.!) |
]
Re: (Не)философски монолог за... от nadya на 31.03.2006 @ 09:54:34 (Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Ела да помълчим
в сенките на ъгловатите смокини,
дъх преди ветровете да станат рубинени,
миг преди лунопада да се самоубие
в името на слънчевите акостирания.
Привет!:)) |
Re: (Не)философски монолог за... от I_naistina на 31.03.2006 @ 11:47:40 (Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | ... наистина си мисля, че понякога е по- добре да си мълча, обаче...
"о, замълчи, душа!" :)))))
благодаря ти, Надя! Мило ми е присъствието ти..
като те знам и теб накъде те завлича... все!
(тези души, тези души!!!)
привет! :)
|
]
Re: (Не)философски монолог за... от I_naistina на 31.03.2006 @ 14:17:49 (Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | ... :)
нима всичко, което пиша не е за Нея/Него??!! :)
(пък било то и с "не" в скоби или с блудкаво отричане?!)
с две думи - разбрана съм ( така поне го чувствам и ти благодаря!!) |
]
Re: (Не)философски монолог за... от kristi на 01.04.2006 @ 02:43:08 (Профил | Изпрати бележка) | Не разбра ли, Любов?!
Зарастват раните
и покълват подкожно, защото ние сме раните!!!!!!!!!!!
Ето, това е!
Поздрави! |
] | |