автор: miglena

Не съм виновна,
че признавам само
своите извънвременни закони.
Моят ред е подреденият Хаос.
Не съм виновна, че имам талант
да описвам мисли, чувства и трепети.
Това е моят свят, не вещите.
Не съм виновна, че безспир се боря за
своята вяра в щастието и любовта.
С борбата оцелявам и съм още по-силна.
Не съм виновна, че приемам щастието
за състояние на духа, а не за цел, и
умея да го откривам - в себе си.
Не съм виновна, че мога да жертвам
човешките радости в името на изкуството.
Лудост би било да жертвам заради хората
вълшебността да сътворявам с любов.
Не съм виновна, че живея със Стихиите,
Слънцето, Луната. Човешките измерения са
евтини забавления, прах на вятъра.
Не съм виновна, че празнувам работейки.
Та работата ми е да изживявам мечтите си
и да ги описвам - за страст и вдъхновение.
Не съм виновна, че не се обвързвам,
за да съм свободна да превръщам
преживяното удоволствие в сияние.
Не съм виновна, че в мен живеят предци
и с моя дъх дишат древни шамани.
Аз съм брънка от Магичната верига на
светещите във вечната светлина.
Не съм виновна, че съм жива.
Смъртта е моя неизменна спътница,
но аз зная, че съм родена, за да
превръщам смъртта в живот. Съдба.
Не съм виновна, че живея, за да
въплъщавам вълшебствата и любовта.
Пред хора и Всемир:

НЕ СЪМ ВИНОВНА