автор: bROkO

между нас вече
тече реката от време. тази мътна, неясна вода.
не разбра ли, че
думите не винаги пречат.
[е, оплитат се малко
във твойта коса].

откакто само случайност ни среща
и можеш ловко да гледаш през мен,
аз те боготворя.
теб, среднощната вещица
с тънко-остри игли.
искам пак. още ден.

странно ми е
защо светът още не спира,
защо времето още върви.
погледни ги и те,
само едно не разбирам -
как да живея със моето ти.