Приказка Мойсей разказва-
как създаде той човека свят
и конкретно персонажите показва
пред съвременния свят…
Той самият е на боговете Цар
и страстта владее като чувство,
чрез което - като господар,
учи всички на любовното изкуство.
Лъки му оказа истинска подкрепа,
че му стана в Интернет съпруга,
за да не допускат повече Вертепа
да задава на живота версия друга.
Тук това ще разберете-
как сластта дари със страст
и съвета мъдър приемете,
за да овладеете и вие тази власт.
Действието се води в стари времена-
Лъки и Мойсей тогава бяха млади:
сееха различни семена
и показваха чрез тях наслади.
Всеки сам да преценява-
приказката днес е актуална
и претенции предявява
към позицията банална!
-Казах ти госпожо Сласт,
че самотна си ужасна,
затова че с ненаситна паст
ръфаш от Съдба прекрасна.
-Може и на боговоте да си Цар,
драги ми Мойсее благороден,
но прегръдка искам като дар,
след което си свободен.
С теб прекарвам всяка нощ,
вдигам с удоволствие тост:
"Да запазиш мъжката си мощ!"
че те уважавам като първи гост.
-Ти ме обгради с уважение-
на главата слагаш ми венец,
но сегашното ти намерение
накърнява волята ми на светец?!
-Искам да ти дам Мойсей, урок-
да познаеш и горещите сълзи
и тогава, в битка с порок,
до успехи ще достигаш ти.
Затова те искам в леглото-
да запаля твойта плът
и видя ли сълза в окото,
ще те пусна в твоя път.
-Умееш ти да прелъстяваш
с тази плът красива
и с това, че толкоз настояваш,
душата ми в мъки се извива.
Спохождаш често боговете-
самотна жажда сееш в душите,
с което ти владееш световете,
но не познаваш топлотата на искрите.
С ламтене ти даряваш всички
и жаждата си екзалтираш много,
но аз познавам тези птички
и съдя поведението им строго.
-Не ставай пак Мойсей, суров…
Единствен ти с мен се бориш,
а зная, че на всичко си готов,
но кажи какво ще сториш?
Чувствам, че се озлобяваш,
а предлагам ти прегръдка…
Ти така ме оскърбяваш,
но за мене си поредна глътка.
-За твойте милости съм благодарен-
в жаждата ти ще заложа Страст
и тръгвам - с тебе солидарен,
владеещ безгранична власт.