автор: kamik

От мътния прозорец ще се провикнат нещо...
Синът ми доверчиво към тях ще ме повежда...
Пияните мъже във кръчмата отсреща
са топлите обувки на босата надежда.

Забравили жените, подтиснали нагона,
редят и недореждат докрая пасианса.
Пияните мъже са празнични пагони
на рамото на някой случаен Санчо Панса.

И може да се сбият - по мъжки и до синьо,
но никога не страдат от кашлица и хрема.
Пияните мъже са гладните години
на всички трезви хора с преситени кореми.

Последната им чаша, последната им стъпка,
за да прегърнат стола - илюзия за близост.
Прияните мъже са първата ми глътка
от счупената стомна на божията милост...