автор: deltaplaner

Ден първи.
Стан:
- Всеки има няколко неразкрити престъпления.
Стъпка накриво по разбитите плочки на тротоара
Едно случайно подхлъзване на изтритата обувка
и може би одрасканото коляно ще бъде единственото наказание.
Детето, което плаче от прозореца
няма да обхване цялата улица с очите си.
Тя е безкрайна с бодливите си пресечки.
И дълбока с дупките по асфалта
А в локвите дреме мътната вода
на застоялите дъждове
през които всички канали се връщат обратно в душата ми.
Дени:
- Обикалям грозните сиви булеварди
и застояли улични лампи размахват ръце
като тлъсти бирници ровят в торбата ми
там е заседнала тлъста буца кал, нищо друго…
Приятелите обичат празничните ми дрехи.
А вратата ми стои отворена към улицата.
Детето е писък на края на света, който чувам само,
когато съм сама…
Ден втори.
Стан:
- Като малък обичах клоуните.
Миризмата на захарен памук
под гримираните усмивки.
Мечтаех да докосна с пръст червените носове
и да се зарея
с последния грозд балони.
Исках да преживея всички циркове
и разпъвах безкрайни шатри
върху арената
с яздещи в кръг спомени.
Дени:
- Един сух август изпуснах юздите
и градът запрепуска към отворените прозорци
и разглеждаше червените устни,
изтрити с капки опиум следи от промяната.
Всичко отново започна да тече към канала…

Ден трети.
Стан:
- Той се оказа последният.