автор: Mojsei

За тебе бях авторитет:
"Любовта децата ражда!"
Приехме тоз приоритет,
превръщайки го в жажда.

Но ти роди деца на друг,
оставайки сама в стих,
а той не е и за съпруг,
защото храм е - вопъл тих!

А аз направо закъснях,
стоя пред теб - виновен,
макар че сам се поболях-
та ти си ми Закон основен!

Искам прошка аз от тебе
и ада претворих в храм,
той да бъде нашто бебе-
в него ще остана сам.

Израстна с мен могъща-
така по пътя да вървиш:
радостта да те обгръща
до миг, когато ще заспиш.