Тази нощ
изгубих един час
В
Р
Е
М
Е
пръстите ми докосват
клавиатурата
пиша
по клавишите
на душата ти
пролетно
да я събудя,
празна бутилка
Хайнекен,
плик от
изядени вече кроасани
няколко фаса
отпреди
векове
и чаша
с аромат
на засъхнало кафе,
и любимото
ми техно
надуто до последно.
Ти - зад мен
невидим
съзерцаваш
движението
на ръцете ми.
НАВЪН Е ПРОЛЕТ!
Разбра ли?