Човекът с черното посърнал
прие великодушна тъмнината,
прохладен вятър го прегърна
на уличката късна ,неогрята.
Мяукане на котки се провлачи
от няколкото кофи за боклук,
от един прозорец весели пиячи
се радваха на злия свят напук.
Под ръка проводил самотата
удави я в бутилката докрай,
в необятното съблече си душата,
а сънищата сътвориха рай.