автор: prepodobniqt

По пътеката от камъни се стича
уморена капка кръв.
Финалът на фантазия прилича...
Надеждата е разпиляна стръв.

Плющи камшикът на ездачи
по локва придобита пот,
между ударите му се влачи
обещание за глътка кислород.

Следите закодират впряг
с отенъка на лудост и хомот,
на никъде към нищото да бяга
получовек в полуживот...


Забележка:  Понякога нещата изглеждат по този начин,според някого...
В един тежък работен летен ден така ги видях,така прецених състоянието си...