автор: Wendy

Докосвам те.Целуваш ми очите.
Във вените завихря се кръвта.
И някакво безумие връхлита,
превръща тебе в мъж,а мен- в жена.
Огромен водопад от страст внезапна
повлича ни ,помита свян и страх.
А въздухът от обич се разтапя.
Прегръща ни в неистовия мрак.
По голите ни рамене танцуват сенки.
От ъглите мелодия струи...
А през прозореца като фенерче
Луната съучастнически бди.
Такава нощ!И как да я забравим?
И как да я затворим във предели?

Изминаха години оттогава
Сега сме други...Равни.
Остарели.