автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/

ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 11
(Продължение)



ДЕСЕТИ УРОК

1. Колко вълнуващо зучи указанието да не се вярва на лъжливи учения! Но такова нещо ще ви каже всеки идеолог, за да му повярвате, че това, което той ви казва е учение и е истина.

2. Какво представлява клетвата? Клетвата е негативна хипотеза с императивна насоченост. На какво равнище на своята деградация трябва да е стигнал човек, за да подменя божественото слово с това на Дявола и така да отрича Бога у себе си?!

3. Изискването да не се съмняваме в Бога / с.56 / изисква разяснение. Това означава да не се съмняваме в себе си, което ни насочва да разгърнем прагматизма като своя съдба.

4. Ако се освободим от съмнението, иие заставаме в блатото на застоя. Съмнението непрекъснато ни гони напред по пътя на саморазвитието. Така става и неговото постоянно отхвърляне.

5. Идеята за освобождаване от съмнението има смисъл, когато добре се разбере неговата текуща природа.

6. Цялостният човек може да прави много повече за обществото, в което живее от частичния човек. Това е негово нравствено задължение.

7. "Съмнението е необходимо само при търсенето на истината" / с. 56-57 /. Ние не настояваме за нищо повече по този въпрос.

8.Към твърдението, че с ножа на съмнението могат да си служат малцина ще добавя, че всеки, устремен по пътя на вярата ще трябва да владее това изкуство.

9. Днес в обществото бушува стихията на Деградацията, която изсмуква живота като го деформира. Хората са нейни субекти и невъзможността да се освободят от нея може, в известен смисъл, да се нарече "мързел".

10. Невъзможността да се живее минава и през лавината на съмненията, и през стреса и отчаянието, болестите, необузданата раздразнителност и лудостта, за да се достигне и до самоотричането, което се увенчава от трагедията на Смъртта. Тази връхна точка на съмнението може да се представи идеологически и като отричане от Христа.

11. Единственият начин да не се допусне съмнението да ви хареса като свой постоянен дом е да разрешавате връхлитащите ви проблеми.

12. Превъзмогването на големи изпитания има значение за формиране на силен характер. Но в процеса на възпитанието е добре трудностите да се дозират - от по-малките към по-големите.

13. Свещеното правило да се живее без съмнения в Бога означава никога да не се губи вяра в собствените сили. Често пъти, в екстремални ситуации, дори горещата молба към безмълвното небе помага.

14. Когато те срещне някой и те попита в какво вярваш, кажи му истината:"Вярвам в себе си!" А ако той те попита:"Вярваш ли в Бог?" ти му кажи истината:"Това е едно и също!" А след това му обясни, за да те разбере, та и той да се освободи от съмненията.

15. Който постоянно греши не може да стигне до ореола на вярата и до вдъхновението на любовта, и до силата на волята. Препоръката чрез вяра да се избегнат грешките е несъстоятелна. Обратно, трябва да се избягват грешките, за да покълне семето на вярата.

16. Прилагането на учението за вярата предполага: 1/ това учение да бъде разработено, 2/ то да бъде усвоено, 3/ то да бъде приложено и така проверено. Едва тогава можем да говорим и за вярата, която сме изградили у себе си.

17. "Защо се съмняваш в Бога?" / с.58 /. Ето един уместен въпрос. И как човек да не се съмнява, когато непрекъснато го объркват с тази двойствена терминология.

18. Съвременният човек, в лицето на моите сънародници се характеризира с отмиращо съмнение и с развихряща се подозрителност.

19. Днес българите не си вярват. Те се подозират. Те не общуват. Те конфликтуват.

20. "Никакво раздвояване!" Колко струва това предупреждение, отправено към безработния, към изоставения, към забравения от държавата? А към субекта на съвременната Корист?

21. Когато условията на живот са недостойни, да обвиняваш хората, че любовта им не била безкористна, че вярата им не е непоколебима, че волята им не била диамантена е чиста спекулация. Но нима идеологията знае граници?

22. Често пъти адептите на вярата се вживават в ролята си на нейни повелители. Това мистифициране им е необходимо за постигане на спекулативните цели, които преследват. А вярата е една обикновена човешка способност.

23. Когато силите на организма изпаднат в неравновесие, се получава енергиен срив и болестите ни връхлитат. Когато това явление стане масово, значи че самото общество е болно.

24. "Съмняват се в мен. Наричат ме такъв-онакъв, но аз никога не съм се усъмнил във великото и възвишеното, което живее в мен и в ближните ми" /с.58/. Възхитителна мисъл!

25. Както вярвам на себе си, така вярвам и на теб, но всеки миг тази вяра се проверява от меча на съмнението.

26. Не мога да вярвам на теб така, както вярвам на себе си, защото познавам себе си и зная на какво съм способен, а теб те срещам за първи път. Но аз те надарявам с безкрайното си доверие и така те проверявам.Грешките, които правиш аз съотнасям с общата насока на работата ти. Ето защо допусканите грешки не са друг въпрос.

27. Аз вярвам във възможностите на духа и на душата като на мои същностни сили, които непрекъснато материализирам.

28. "Човешкият живот все още не е поставен на здрава основа"/с.59/. Днес човечеството се развива на нова основа и това е най-важният резултат на досегашното съществуване на човека.

29. Препоръката да се вярва в това или онова, в този или онзи си остава схоластична риторика ако това или онова, този или онзи не бъдат потопени и проверени от огнената стихия на живота.

30. Живата вяра не може да бъде вложена в умовете на хората по друг начин освен чрез личния им опит. Доброто намерение някой друг да ни направи тази услуга страда от безумно високомерие. Само чрез живата вяра чавек се убеждава, че има Бог и този бог е самият той.

31. Твърдението, че съвременните условия на живот изискват абсолютна вяра /с.59/ може да бъде рационално разбрано в смисъл, че условията са невъзможни за нормален живот и малцина са тези, които ще оцелеят. В досегашната история тази ситуация периоично се повтаря.

32. Вярата в Бога е висшата степен на вярата в себе си, чрез която човек разбира божественото си състояние и става бог. Тази двойственост в терминологията ще отмре когато науката за вярата стане господстваща.

33. Навлизането в света на божественото е светът на разрешаваните проблеми. Разрешаването на противоречията чрез промяна на ситуацията прави съществуването безпроблемно. Тогава се снемат и съществуващите съмнения.

34. Сътоянието на безпроблемно съществуване е възможно в общества, които са във възход. Оччевидно не става въпрос за нашата страна. Но и световната картина не е по-добра.

35. Преобразувайки света, човек възпроизвежда и себе си. А, възпроизвел себе си, той се насочва към нов цикъл на своето възпроизводство, за да задоволи нововъзникналите си потребности.

36. Аз приветствам усилията на хората, които засяват семето на вярата в зажаднялата българска душа. В тази връзка следва да се отдаде заслуженото на Петър Дънов като не се забравя, че написаното от него се нуждае от внимателен прочит и преработка.

37. Новият световен ред не носи очакваното обновление и затова отново и отново възникват познатите стари колизии.

38. Решаването на даден проблем винаги е съпроводено с известни колебания, но сред тях кълни и увереност в успеха.

39. Прогнозата за утвърждаването на новата вяра звучи прекалено оптимистично. Но такава необходимост назрява с глобализирането на света.

40. Изразът "царство Божие" може рационално да бъде разбран като свят на нови хора, които се извисяват в своето съществуване до равнището на божественото. Но посоката на съвременното човешко съществуване съвсем не е в тази посока.

41. Изглежда парадоксално новата вяра да се ползва с изразните средства на религията. След като сегашните вярвания ще отстъпят на новото учение, нека да не го обременяваме със старите дрипи на идееологията!

42. Прогнозата за настъпването на века на живата, на реалната вяра, на века на живия Господ / с. 60 / звучи вълнуващо едва след като това твърдение се освободи от идеологическото му съдържание.
(Следва)