автор: hixxtam

Спектакъл на живота, забързан, без антракт.
Игра на прима виста, артисти сме все пак.
В комедии и драми, каскади без дубльори,
душата, съвестта ни - тактичните суфльори.
И зрители сме също, но зрители в миманса,
в масовките - статисти, с душа на Санчо Панса.
Без кастинг Режисьорът раздава тези роли,
артистът до смъртта си играе... и се моли.
На сцената - фанфари, прожектори ни мамят,
а на финала - в трапа, ред сЪлзи... и забрава.
И някой в светлината душата си разкрива,
а друг пък зад кулисите умишлено се свива.
Не, няма възхищение, освирквания няма,
угасват светлините, навред тъма е само
без викаща с възторг тълпа или с презрение...
Завесата се спуска, а после... без значение.