автор: The_Antichrist

Когато си пожелаеш към някоя звезда,
гледай да не ти се завие свят.
Aз паднах върху теб и сега съм на гърба си-
гниещо насекомо в твоя капан.
Звездата ти е толкова остра,
че сега ти оставя назъбени дупки.
Събуди се и спри да трепериш,
защото само си губиш времето.
Всеки път,когато разплачеш майка си,
един ангел умира и пада от Рая.
Хей,господин Суперзвезда-
аз ще направя всичко за теб.
Хей,господин Супербог-
ще отговориш ли на молитвите ми?
Кажи ми нещо прекрасно,
кажи ми нещо свободно
и как искам ,ако можех, това да съм аз.
Хайде, сега съм по пътя си надолу,
бих искал да те взема с мен-
нима толкова си се оплел в греховете си,
че не можеш вече да избягаш?
Но в космоса звездите не са по-близко,
нито са изход от гротескния свят,
там те просто блестят като в морга.
Хей,господин Супербог-
аз ще те обичам, когато си на върха,
а когато не си- ще обичам някой друг.
Продадох своята душа,заради теб-
тогава бях невропатичен и перфектен
и може би не толкова човек,
но... ако се разплача... ще ръждясам.
Ти беше моята механична булка,
ти беше фено-барби-дол-
манекен от депресия
с лице на мъртва звезда.
Бих искал, да можех да спя,
но не мога да легна по гръб,
защото там има нож от деня,
от който те познавам.
Показах ти мъртвите звезди-
всяка една от тях пее,
а думите й се носят като космонавт,
сякаш изгорен молец в пламък.
И аз съм смирен
към този проклет свят
по пътя му надолу към Ада,
а как силно исках
да се събудя в твоето слънце,
да се събудя в нов свят без болка.....