автор: RumyRayk

на Гришата

Онази, резедавата ми рокля необличана,
за теб, дъждовен - ще я облека наум,
и с нея толкова ще ти приличам,
недоловима, галеща като парфюм,
измисляй ме...мелодия, жена,
каквото и да е - до някога, до вчера,
измисляй ме, рисувай ми цветя,
а аз ще те поканя на вечеря...

Ще те достигам, печката ще пламне цяла,
ще ти сервирам пак... навярно въглени,
а ти ще казваш ..."Толкова си бяла,
със всичките си струни многоъглeни,
и с този наш живот отложен..."
Но аз ти обещавам -ще го можем,

там, свряна в ъгъла, и сресваща се с пръсти,
тъй сякаш, ме подпира здрача,
а сенките прилягат като пръстен.
И не аз този път -а улицата върху мене тича,
надписвам стъпките й, плача -
загледана, все тази рокля си обличам,

и всичко искам - този път го смея,
да те прегърна и да те обичам,
да бъда онзи цвят особен на дърветата в Никея,
притихвали ужасно много, много пъти..,
и все така далечна и загледана,
безплътна като есен на гърба ти,
такава малка, разтопена, сладоледена.