автор: Mihail

Е, приятели, вечерта се заформяше прекрасно. Бях в пълно разположение на духа и тялото и крачех с бастунчето си в ръка по лятната улица. Може би, ме вземате за малко лекомислен, така да се радвам на живота, но грешите, братя, аз далеч не съм такъв. Сега като ви разкажа на какво се дължеше това добро настроение и вярвам, ще ме разберете.
Както вече ви споменах вечерта тъкмо започваше. Светлината напускаше деня и виждах само далечния хоризонт останал окъпан от топлото лятно слънце. По-важен за мен, братя, обаче бе притъмнелия небосвод над главата ми и красивата Вечерница. Тя напомняше на Града, че прекрасна нощ се задава безмилостно и скоро ще го обгърне целия. Не може да не помните такива вечери по средата на лятото, когато целият въздух така е попил жегата на морния ден, че ти сякаш усещаш, как някакво меко и топло одеяло се е увило около теб и си мислиш, че не е възможно този уют някога да те напусне. Толкова топло бе и сега, господа. Дори ще призная, братя, че и противните ми, високи сякаш до небето кооперации, препълнени с малки кутиики на също толкова малки животи, ми изглеждаха малко по-приятни и уютни. Напускащата ни дневна светлина придружена с дългите си и страшни сенки правеше някак всичко да изглежда по-красиво. Капак на цялата картина слагаха зелените и величествени кестени над главата ми. Надвиснали с тежките си корони те ми внушаваха истинско царствено спокойствие с достолепието си на вековни пазители на живота. Но аз не се интересувам от вековете, братя, за мен е важен краткия миг на безумно щастие. Принципно и ненавиждам подобни пасторални картини, а сега търсех в тях утеха. Защото в душата ми бушуваше истински вулкан. Трупаната с безкрайни часове, дни и месеци умора и скука, сега бе готова да прелее от цялото ми тяло. Сивите и безветрени дни на ежедневието, тези времена на потресаваща рутина вече се бяха пропили до мозъка на костите ми. Цялото това тягостно чувство се трансформираше в лудо вълнение и очакване. Имайки предвид и предстоящото Забавление, това състояние преобразяваше цялата ми същност. Усещащо нуждата да излезе то караше кръвта ми да бучи все по-силно в главата ми, караше всички части на тялото ми да се гърчат от нетърпение, братя. То правеше съзнанието ми сякаш бистро и целенасочено,но и то караше хиляди ледени тръпки да пробягват през гръбнака ми. Сякаш то усилваше крачките ми и едновременно с това ме спираше и насочваше погледа ми към тези спокойни и утешителни картини. Господи, имах чувството, че полудявам...
Огледах се, за да разсея всичките тези вълнения. Сега чак забелязах, господа, че улицата вече става все по-претъпкана от присъствието на хиляди хора. Люде също като мен - зажаднели за малко тръпка, за досег, макар и кратък, с непознатото. Мъжете до един изтупани до безумие - едни в най-модните дрехи, дело на фамозни шивачи, а други в костюми ушити от самите тях. Повече гглеждах, обаче, пищните и прекрасни дами, повели се на цели групички. Смеещи се почти истерично в разходката си. Истинските действащи лица в Празника - невероятния празик, който очаквах толкова дълго ...
Споменевайки мъжете реших, че трябва да разкажа малко повече за себе си, приятели, за това в какъв вид точно се разхождах по улицата. Ще започна с черните ми , бляскави ботуши, лъснати до безупречност, които леко потропваха по старата павирана улица. Така се бях заслушал в умерения и жив ритъм на крачките си, че почти щях да изпусна похотливите погледи на всички женски. А те сякаш ме изпиваха целия със страстта си, господа. И не само ботушите ми привличаха вниманието, о не, те бяха само приятния завършек на целия мой изглед тази вечер. Точно над тях, по мен се спускаше тъмният ми, нов-новеничък панталон, зашеметяващ погледите с тъничкото бяло рае на черния фон на коприната. Пристегнати с тънко коланче от змийска кожа с прекрасната катарама на изплезило се морско чудовище, панталоните започваха с екстравагантно, нежно и ефирно сако. А то продължаваше приятната линия на раето, само и само, за да се опита да прикрие прекрасната ми риза, чиито дантели всячески се стараеха да изскочат сега навън, приятели. Елегантният ми вид се допълваше от черната, широкопола и мека шапка настанила се върху буйните ми коси, едва докосващи ръба на яката. Представете си ме сега в тези прекрасни одежди, заобиколен от толкова люде, настанил се под мекото крило на самата майка природа и може би, сте готови да разберете прекрасното разположение в което се намирах аз. Но няма още да сте прави. Да, братя, времето на Карнавала бе дошло и аз носех изящна маска. Трудно ми е да опиша с думи невероятната й красота и начина по който тя допълваше лицето ми. Изработена в различни тъмни и светли нюанси, тя достигаше до носа ми, като отворите около очите, лично аз братя, бях инкрустирал с блестящи диаманти.
А самата мисъл за Карнавала вече ме караше да потрепервам. Сред всичките забрани наложени над живота ни, това цветно и свободно събитие беше последния пристан за уморените ни души. Просто той правеше всичко различно и аз вече горях то нетърпение да се присъединя към него. Та значи всичкото това - Карнавала, вълнението ми, прекрасният вид в който се разхождах и разбира се тежичкото бастунче подскачащо палаво в ръката ми носеха лека усмивка по моето лице и вече съм сигурен и вие ще я намерите за удачна.

* * *

Когато нощта се бе спуснала напълно над Града и всяко ъгълче заговорнически се бе покрило с лепкав мрак, аз, приятели, вече бях наближил достатъчно Площада, за да чуя бесния ритъм на музиката. Увеличаваше се все повече и повече нетърпението, вече заело главно място в душата ми Колкото повече се приближавах, толкова по-силна ставаше светлината на огньовете, истински клади, запалени посреди Карнавала.. С пристигането си видях хиляди шарени маски да танцуват лудешки около мен, да ме поглеждат и да се усмихват с лъст. Проблясваха първите странни погледи. Мяркаха се и първите целувки, все още плахи и неуверени, и все пак целувки, братя! Усещах, че забавлението е на път да започне без мен, стига да бях закъснял само още малко. Но сега бях навреме, приятели. Едвам доближил центъра на събитието и вече в ръката си държах чаша с неясно за мен съдържание. Нямах и идея до къде ще ме доведе тя, до какви състояния ще докара и без това обърканата ми глава. О, да, приятели, това беше моментът който малкото ми сърчице бе очаквало толкова дълго време! Обърнах чашата си на един дъх. След сладкия вкус останал незадълго в устата ми, усетих и по-важния рефлекс - този на тялото ми. Сега усещах в ушите ми все по-бързо и силно бесния ритъм на барабаните. Като тъпани на древен шаман, те не се спираха пред нищо, за да навлезнат в съзнанието ми. И аз ги усещах. Направляваха ме в тъмните лабиринти на собственото ми подсъзнание, караха всички сили заключени в мен да излезнат наяве.
Бавно и аз се включих в танца на маските. Те се въртяха около мен хипнотизиращо, като погледите им ставаха все по-дълбоки, все по-зрящи в мен. Сега ми изглеждаха още по-гротескни и прекрасни в ужаса си. Голата женска плът ставаше все повече и повече. Колко сладко бе това. Когато затворих очи, приятели, улових напълно вибрациите на музиката. Лудия й ритъм ме обземаше все по-силно. Усещах я как ме влече насам-натам, заедно с всички тела участващи в парада. Долавях ги сега още по-силно, усещах ги все по-близки, братя. След миг и нечии влажни устни се долепиха до моите. Видях прекрасното лице на момиче, което ми се усмихна и побягна някъде сред тълпата, без дори да успея да го проследя и с поглед. В съзнанието ми обаче се запечатаха меките кафяви очи, които ме погледнага със странен блясък и сякаш ме подканиха нанякъде. Влажните и топли устни, събудиха най-дълбоките ми желания за близост. Но лесно забрвих това божествено девойче в този момент. Чувствах се заобиколен от хиляди такива. И ги желаех всичките. Можех и да ги имам, господа! Все повече и повече ставаха докосванията от женски ръце, леките целувки по цялото ми тяло. Техните маски сякаш сваляха дори повече прегради. Всяка една от тези жени бе готова да ми се отдаде във всеки един момент. Бяха толкова силно заслепени от страст и плътски желания, че усмивката ми вече се процеждаше от едното ухо до другото. Но аз исках нещо повече, братя. Исках много повече. Затова и хванах първата по-приятна женска ръка, до която се докоснах. Когато я задържах, видях лукава усмивка да се прокрадва по лицето на притежателката й. Замъкнах я към някоя от тъмните улички на площада и смехът й ставаше все по-силен. Когато опрях гърба й о една от тъмните стени той стана неудържим. Аз разкъсвах роклята,а тя все по-силно се смееше на своето удовлствие. Тук, братя маската сякаш обзе цялото ми тяло, само за момент усетих, че губя напълно контрола над себе си. Сега се усещах лек като перо, красиво, бяло перо понесено по черната и мътна река на най-дълбоките ми желания... Дамата вече се смееше толкова силно, че сякаш не усети колко силно стиснах парче от кожата по гърба й. Затова го направих пак, още по-силно. Тя се стресна и се опита да се отдръпне, но вече бе прекалено късно, държах я здраво, братя! Тя се изплаши се още повече и се опита с малките си, женски ръчички да ме удари. Всячески се опитваше да ме отстрани. Отговорих й чрез първия удар на бастунчето. След това нанесох и още един - по-силен. И още един и още един. Господа, не знаете колко щастлив се чувствах тогава, докато гледах ужасения й поглед вперен в мен. Опита се да изкрещи, но гласът и бе прекалено немощен и бесния ритъм на музиката прекалено силен, за да се чуе нещо. Това ме настърви още повече. Удоволствито ми се засилваше всеки път, когато гърбът й се удряше в стената. Знаех, че тя изпитва невероятна болка. И я засилвах все по-силно и по-силно. Усещах учестения й дъх, чувах дълбоките й стенения и това ме караше да се чувствам все по-прекрасно Целувах кървавите рани от ударите ми по лицето й. Усещах металния вкус на кръвта й по устните си. Изживяването беше прекрасно, братя! Нейната безпомощност ми даваше все повече сили и в един момент сякаш примиренчески тя се отпусна в ръцете ми. Започваше да се отпуска, но не ми се мислеше за това сега. Бях целия обзет от удоволствие...
Когато я оставих да се свлече на земята, ми се стори, че по устните й е изписана усмивка. Бях шокиран и същевременно доволен... Просто я оставих там, братя, да лежи гола и кървяща, а аз с усмивка на уста, свиркайки си някаква песничка се запътих отново към забавлението. Но не ме съдете, приятели, в постъпката ми нямаше и помен от зло. За мен когато обърна внимание на себе си - моите желания, моите страсти, моите нужди, тогава абсолютно нищо няма значение. Светът губи формата си и ме поставя в центъра на самата Вселена. Тогава дори понятия като „добро" и „зло" за мен спират да имат смисъл.
Може би сега ще решите, че това толкова приятно занимание бе заситило глада ми за Забавление. Пак ще сгрешите, мои лекомислени братя. Та аз тепърва започвах да набирам скорост. Потропвайки с бастунчето отново бях в центъра на Карнавала. Тук всичко беше както преди, само аз търсех нещо друго. Малко по-различна форма на забавление. Не по-малко приятна, разбира се. Почти веднага забелязах и подходяща цел - хилеща се двойка от нисичък мъж и пълничка жена. Насочих се към тях и веднага грабнах дамата за ръката. Не забелязах да се противи и затова я задърпах към мен. Това действие вече предизвика желания ефект. Начумерено, мъжкото лице зад маската ме погледна с някакъв укор и може би заплаха. О, щастлив миг, братя, аз само това и чаках! Погледът бе възнаграден с невероятен удар с главата на бастуна. Удар толкова силен, че се чу счупването на челюстта на нещастника. Кръв шурна навсякъде. При опита да замахне срещу мен, съперникът ми бе възнаграден с жесток ритник в хълбока. След него вече той се сви и падна на земята. Компаньонката му отдавна пищеше неистово. Това разбира се, приятели, привлече нужното внимание. Един по-нахакан младеж веднага се устреми към мен и аз бях готов да го посрещна. Този обаче си бе взел поука, мръсника. В момента в който замахнах към него, той ловко се наведе и удари вашия разказвач в мекия му и незащитен корем. За щастие това не бе първата ми битка, братя, и аз при изправянето си му нанесох жесток удар в брадата. Пак успях да се насладя на вкуса на кръв за днес, но сега тя беше на втората ми жертва, която зашеметена падаше назад. С периферното зрение мярнах един юмрук насочен към лицето ми, но вече бе късно. Получих страшен тупаник в лицето. Бях толкова замаян, че не можех да направя каквото и да е било, братя. В този момент някой ми се притече на помощ, подсичайки моя нов противник с верига през коленете. Това бе добре дошло, защото виждах още настървени погледи срещу мен. Бясно замахах с вярното си бастунче тогава, господа. И целия площад се окъпа в кръв.
Искрата, която масата народ чакаше, сега бе възпламенила всички. Ужасното меле придоби неочаквани размери. Всеки удряше всеки. Извадиха се сопи, бухалки, вериги и дори ножове. И докато размахвах вярното си оръжие, докато нанасях удар след удар, братя, представете си изненадата ми, когато видях вторачени в мен прекрасните кафяви очи от началото на вечерта. Сякаш Земята престана да се върти за миг, сякаш целият свят застина, за да ме дари с този кратък момент. Между кървавите и ужасяващи лица, сега ми се усмихваха тези детски очи. Бяха пълни по странен начин със спокойство и разбиране, братя. Не смятам, че направлявах тялото си в този момент, то сякаш само пришпорваше краката ми да се затичат към това прекрасно лице. Но нещо ме спираше. Бях застанал неподвижен и не можех да помръдна и сантиметър. В следващия миг цялата физиономия на лицето се смени. Беше уплашено и стреснато. Клепачите се разтвориха доколкото можаха и ококориха досега красивите очи. Тялото бавно започна да се отпуска и да пада настрана. Разкървавено и сега стреснато лице на някакъв безбожник го замести. Той бе залитнал напред с ръце протегнати към момичето, които тъкмо изпуснаха нещо. Видях дръжката на брадва да се подава от гърба на прекрасното девойче. Тялото се спусна с безизразни вече очи към земята. Бях потресен, братя, нещо в мен се пречупи. Закрещях и с хиляди удари се запровирах към мястото, където седеше Прекрасната до преди малко. И нещо пак ме спря. Усетих силна болка в краката и слабото ми тяло политна надолу. Светът се завъртя целия около мен и се строполих безпомощен. Ботуш след ботуш се впиваха във всяка мека част от тялото ми и аз постепенно се сгърчвах, сякаш за да се предпазя. Усещах вериги и сопи да мачкат гърба ми. Болката бе неописуема. С последните ми останали сили пак отворих своите очи и видях тези, които бях изгубил. Сега отново спокойни те ми нашепваха, че всичко ще бъде наред. Целият свят загуби целостта си тогава, братя. Бяхме останали само двамата и нищо друго нямаше занчение... После, после не помня нищо.

* * *

Събудих се където се намирам и сега - на болнично легло. Първото нещо, което видях бяха красиви женски очи. Принадлежаха на медицинска сестра, която се бе надвесила над мен и се усмихваше. Усмихвах й се и аз.
После се оказа, че съм оцелял по чудо. Цялото ми тяло бе натрошено на хиляди малки парченца. Докторите бяха особено загрижени и съобщиха, че ще прекарам наистина дълго време на това легло. Сестрата бе така добра да ме засипе с грижите си, да задоволи всяка моя нужда. Това доскоро ме устройваше Да ви призная дори забравих и смъртта на прекрасната богиня от онази вечер. Сега не съм сигурен дали въобще тя е съществувала, а не е била просто сън, плод на моето въобръжение. И месеците минаваха, като единственото нещо, което направих, приятели е да ви разкажа тази история. А дните в болницата са тежки и монотонни. Сиви и безветрени - подобни на врмето прекарано в живота навън - СКУЧНИ. Нямах търпение да изляза от тук, да се разнообразя, дори смятам, че ми трябват нови дрехи, а може би и бастунче и разбира се хмм ... Маска.