автор: Sarah

Прости ми Господи,
не те послушах
и светлината си
на тъмното раздадох,
фенерчето вълшебното
продадох,
крилата ми изсъхнаха
и са добавка
в храната
на разгонените мравки.

Прости ми Господи,
на червей заприличах.
Ти знаеш,
че от всичко най-обичам,
щом лятото във себе си усетя,
да мога пак
във тъмното да светя.