Очите му разказват притчи
за ония мигове,
когато времето се е пропуквало
и всичките камбани
са слизали в душата,
за луди дъждове,
в чиито танци
се е раждала и болката,
и радостта,
за ветрове,
заплели всичките надежди
във вълните
на хилядите приливи
и отливи.
И е солен дъхът му.
Под сините си ореоли,
от дълъг флирт със мислите,
очите му са бели от очакване
и светят.