Mojsei & LYCKI & desert_fire & desItOo
Животът ми прилича на река
Автори: Mojsei & desert_fire
Животът ми прилича на река,
която ми е ежедневно огледало.
Оглеждам се в него - хей така,
а вече отговори то е дало.
Съзирам цялото си отражение-
преживяването е реката чиста,
с потоците на ведро настроение,
които правят ме лъчиста.
И нося се по бурното течение,
а то подмоли чак дълбае,
когато ме връхлита със съмнение
и тъй характера ми вае.
А той на бурни набези е свикнал,
защото в тях лице си мия
и в бързея, където е притихнал,
от струите му бистри пия.
В борба с водоврътите нелепи
се ражда в мене сила
и взимам я с пълни шепи,
защото радост ми е тя дарила.
Така реката аз владея-
пред струите й поглед свеждам
и даже в нея да немея,
времето в течението повеждам.
Пред мътните води аз бърча вежди,
но помня състоянието й прежно
и пазя светлите надежди
за топлите вълни, обгръщащи ме нежно.
Създаде храм за двама
Автор: LYCKI
Създаде храм за двама
в гърлото на Ада,
а за надмощие воюват в мене,
сили две ожесточени.
Но ти-Цар на Боговете,
към висините ме понесе.
На греха ми дрехата съблече
и в невинност ме облече.
Нарече ме Могъща,
но слабостта ми е присъща.
На любовта цената зная,
ала сърце за теб не жаля.
Умирам всеки път,
щом изгревът се ражда.
И раждам се отново,
щом залезът умира.
Пролетни псалми
Автор: Mojsei
1.
Светъл ден, изпълнен с надежди,
в който, зарад хората, достигнах праг,
но внимателно повдигам вежди,
че за близки съм немил, недраг.
Призова ме тя за полет,
но сама стои във вцепенение
и смрачи деня на първа пролет,
хвърляйки ме в нощно бдение.
Със зората тя умира,
а в нощта се ражда
и така утехата намира
в извор на безкрайна жажда.
Опознала е душата си греховна
в извървяната пътека нечестива
и в нощта, с позицията основна,
всеки искрен порив тя залива.
Но и мен реши да развращава,
вдигайки ръка срещу Закона даден,
но така тя сводница остава
в света, за хората, създаден.
Няма вещицата да успее
да сломи мъжа блажен
и затуй в лицемерието жълтее
срещу предоставения праг свещен.
2.
Този ден за мен е чуден,
че поднася чувство сложно
и затуй в нощта съм буден,
разгадавайки диханието тревожно,
в което срещам нейната закана
срещу обявеното начало
и с лицемерната покана,
лъсва като в огледало.
Казва, че ще разтопиме ледовете,
имитирайки възбуда млада
и ще покориме световете,
но затъва в безумната наслада,
за да хвърля семето на хлад
в бразда на раздвоение
и така да утвърждава ад
чрез преддверието на притеснение.
Казвам й с упрек строг:
"Ще направя с теб оброк,
за да разбереш какво е Бог
в този ден, за кратък срок!"
И я сторих аз на прах,
та живот наново да се заплоди-
там, където в нощен страх,
бликат мътните води.