автор: Alba

Зная къде да се скрия, когато ми се наложи.
Мястото е специално. А то е в най-високата, шумна и бурна вълна на океана. Някой сърфисти я чакат с години, а аз го правя бързо и лесно - умея да съзерцавам и с една нишка поглед се тиквам в нея. Ще попитате как го правя? Няма да ви кажа. Тайна! А тя - вълната, без да отброява ритъм и време, ме поглъща в сърцето си. Там е тихо, различно е от външния ми свят. Та тази вълна ви казвам, постоянно провокира слънцето да я къпе, а вятърът да я сресва, тичайки към всеки влюблен, в когото се разбива. Но сърцето й остава цяло. Цветът му не се разлива, а прибира багрите на златисторозовото. Опитайте и вие. Никак не е сложно. Обратно, просто е! Моля ви!