автор: miela

Ангелите търсят път към моето сърце
Зная, че не мога пак да съм дете
Боря се с умората, владееща света
Сърцето ми копнее за малко свобода
Търся и намирам ковчеже със пари
дали пък богатите по- малко ги боли?
Търся и откривам в човешките сърца
болка насъбрана от хиляди лета.
Искам да помогна, но имам ли с какво?
Сърцето пак говори, оставено само...
И жаждата отмивам с мъничко тъга,
защо да продължавам с тази суета?
Обичам. Туй е важно.
Обичана съм аз.
И искам тази обич с вас да споделя
Когато падне зрънце от моята любов
в сърцето ще покълне с Божи благослов
и щастие ще видим с нашите очи...
Не искам туй ковчеже, пълно със пари...