заключвай го
между бедрата си.
жребецът див във полунощ
и нека като тетива
гръбнакът му
да се извива
в неземен грохот
в бясна мощ.
по здраво ласото стегни
във примката изящна
на ръцете си,
хвърли си шапката
в тревите
за да не пречи,
нищо да не пречи
и буйна грива разтърси.
сега е нощ.
бъди желана.
по шията го захапи
и нека ноздрите му хвърлят пяна
луната нека ти завижда
това е твойта нощ- безумие...
ще помни докато е жив
че вещицата
го е любила...