автор: rosy88

Събудих се на място непознато...

От облаци по-бяло бе леглото
Ухаеше на амбра и на сняг
Не исках да помръдвам аз ,защото

усещах топлина от към гърба
и дишане, което ме запалва
Дочух да шепнат мигли за любов
и дъх вратът ми нежно да погалва

Очите да затворя не посмях.
Страхувах се , че сън е, че ще мине
отатък времето при онзи смях
останал несъбуждан от години

В очите ми роди се пролетта
Разцъфнаха липите зад стъклото
Протегнах си ръката и света
набъбна в нея много...И защото


ухаеше на амбра и на сняг
и бяло като облак бе леглото-
не исках да се свършва утринта!
Не исках и не искам, ах защото...