автор: Mojsei

Mojsei & LYCKI & desert_fire & desItOo


И аз, като добър човек

Автор: Mojsei

Промених изцяло моя кабинет-
учител взех за танца менует.
С рефрен един ме тя посреща,
към мен лети с душа гореща:
"Кажи ми Мо, че съм човекоядка
и още нещо - че съм сладка!"

И аз, като добър човек,
понасям се в танца лек-
ръка любезно ми подава,
пред мен за миг в захлас осатва,
но щом заемем поза на прегръдка,
замираме в ритъм, спрял в мойта глътка.

-Менуетът Мо, е танц специален,
случай имаш - официален:
с нея сте чудесна двойка,
нея ще я учи старата й дойка,
а пък аз ти го показвам - знай,
танцът менует е земен рай.

Ти си Бог, поел на път-
влюбените в менуета ще сгрешат
ако своевременно не го научат
и в ритъм общ не случат,
а дори и да са сиромаси,
менуетът ще ги краси.

-Ах, учителко добра,
Мо те теб добре разбра-
ти направи ме юнак,
щом достигам звезден мрак
с онез специални викове,
чрез които ставаме отново зверове.

-Щом е тъй, към мен ела,
виждаш колко съм добра,
казвай ми, че съм човекоядка,
но наред с това и:"Сладка!"
че така, емоции насъбрал,
своя дял в танца ще си дал.


Натрупва се това решение смело


1.автор: kristi

Времето узрява във очите ми-
родилен стон и остра болка.
Отричам се сама от дните си,
които са обречена двуколка,
за да препусна пак с конете си,
да ги обяздя, да съм дива!
Да се целувам в слънчогледите,
да онемея сред коприва.
Отричам се дори от себе си,
от моята изваяна обвивка
и хвърлям пред олтара дрехите,
които ме съсипаха...
Извиках!"


2. Автор: Mojsei

Натрупва се това решение смело
и скокът става неизбежен,
а времето те блъска неумело
в търсене на стона нежен.
Емоцията изливаш в тривиален миг,
но търсиш пак мечта игрива
в един единствен, волен вик,
в желанието да бъдеш дива.
Съсипваш, съградения олтар,
посягаш, вадиш забранен кинжал
и себе си принасяш в дар-
о, боже, нямаш капка жал!?


Разказваш приказката всеотдайно

1.Автор: Mojsei

Царят на Боговете е в нозете ти,
простиращ към теб, пламтящи длани,
а те ти дават трепети,
които правят ни разбарни
и тихо изповядвам ти любов,
а тя в гърдите ни бушува диво
и с тебе вече съм готов
да тръгнем в докосване игриво.
Разказваш приказката всеотдайно
и яхваме неяздени коне,
които жаждата ни гонят тайно
при всеки зов от теб:"О, не!"


2.Автор: kristi

"Царят на Боговете е в нозете ти,
прострял към теб пламтящи длани,
които те докосват трепетно,
очаквайки да са разбрани.
О, тихо! Изповядвам ти любов,
която в мен бушува диво
и с тебе вече съм готов
да се откривам и да те откривам.
Редиш ми приказка за всеотдайност,
препускаме със необяздени коне,
които ни отвеждат в тайнството
след всеки зов от теб: О.не!"


Тогава се взривиха световете

1. kristi:

"Страхливо, под ресниците на мрака
една звезда съблича свойта риза.
А ние пресушени я очакваме
да падне пред нозете ни наблизо.
И зинали ръмжим във тишината.
ребрата ще си счупим от възбуда,
обмисляйки присъдата, с която
ще приковем знамението- чудо!
Взривиха се очакване и зная-
посоките обратни. А звездата
с очите на тълпата кръст извая
и прикова на него ризата си златна..."


2. Mojsei:

Свенливо в талазите на мрака
душата си-звезда пред мен съблече-
докоснах я, поехме в злака
и тръгнахме по пътя надалече,
но свърнахме за миг в тишината
под напора на общата възбуда,
защото там - във ведрината
ни чакаше една полуда…
Тогава се взривиха световете,
а с тях - посоките обратни,
показвайки, че ветровете
безсилни са в талази златни.