Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 5
Всичко: 437

Онлайн сега:
:: Icy
:: vlakant
:: Albatros
:: Georgina
:: maistora

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМъжът, който танцува
раздел: Избрано проза
автор: Tiranozavar

"Митовете не бива да се разказват никому освен на мъже, посветени в мистерията на танца"
Африканска жрица

Тишината ме събуди. Сякаш всичко около мен бе онемяло или аз заслушан в съня си бях оглушал за този свят.
Отворих очи, но не почувствах онази обичайна утринна радост, като след възкръсване. Усетих умора, сякаш цяла нощ бях танцувал бос по жарава и съм забравил душата си там, върху въглените.
Огледах се. Предметите в стаята ми безразборно бодяха празното пространство, а сенките им сякаш копаеха гробове в пода. Опитах се да стана. Щом нозете ми докоснаха земята, като че ли някой хвърли воал пред очите ми. Стаята изведнъж се смрачи, посипана от цветовете на здрача и отново усетих силата, която ми бе отнела нощта. Стоях изумен от чудесата на магьосника, който бе успял да върне времето назад и ми покаже друг свят, отвъд онова, което просто се вижда.
И тогава го видях - мъжа, който танцува. Приближил се до мен, почти до кожата ми, да ме гледа ласкаво, едва усмихнат. Усетих тялото му, негърска плът изваяна сякаш от самата нощ. С красиви рамене и дълги като канута ръце, които се протягаха към мен и сякаш нарочно без да му докоснат галеха нечие невидимо тяло, от чийто стонове самият мрак потръпваше. Стоях като статуя пред това голо тяло, което нощта искаше да скрие от мен. Усещах дъха на кожата му, топла плът с дъх на жена, но силна и изящна, с гордост и естественост, която никога не съм усещал. Стори ми се дори, че дочувам кръвта му - бурна като непрекъснато прииждаща река, която безмилостно унищожава всичко, до което се докосне.
И сякаш усещах самоунищожението в това тяло, дочувах как тъмните като бездна води си проправят път през пропасти и заливат планини, как бушуват срещу слънцето и всеки миг сякаш ще изскочат навън, за да ме залеят и погубят.
Човекът ме докосна по рамото и ме покани до себе си. Застанахме очи срещу очи. Стори ми се, че потъвам в погледа му, както делвата потъва в кладенец, за да остане вечно там. Ръцете му съблякоха ризата ми и тя, като бяла птица, намерила гнездото си, се изгуби в мрака.
Останахме така. Взрени. Моето лице срещу неговото, скрито в мрака, моето тяло срещу неговото с дъх на жена, но силна и изящна осанка.
Това е нощта, в която загубих силата си. Оттогава танцувам.


1991 г.


Публикувано от aurora на 03.05.2004 @ 15:02:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4
Оценки: 13


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
640 четения | оценка 4.5

показвания 20890
от 50000 заявени

[ виж текста ]
Авторът не желае да се коментира това произведение.