автор: pale_with_fear

Ще останеш ли в сърцето ми,
когато зад цвета на прозорците
ненадейно се прокрадне сянка
и отвлече бясно мислите ми
далече зад залеза на времето.
Зад неизбежното утре,
което няма да ми донесе
изненадите на първите метличини,
а овехтялата роба на всекидневието.
Когато бреговете на морето
ще са оттенъци на сивосиньото
с привкус на отминали лета.
Когато покривката на масата ще е от мушама
(това няма да се случи, много е кичозно,
но предпазва покривката от петна-
от тремора на ръцете).
Когато престана да се боря,
за да доказвам любовта си,
прозвучавайки егоистично.
Когато ти кажа, че искам да останеш,
въпреки че си избрал да бъдеш вятъра.
Познай!
***
Пръстенът на времето
се задъхва от ежедневие.
Не искам да си еднодневка...