Не ме допусна в своя свят. Защо?
Какво ли можех да открадна?
Сънят ти ли-от другата обсебен,
или денят-с приятел споделен?
Това за мен е много малко!
Сърцето ти желала бих да взема,
но кражбата-това е нещо жалко;
Любов спечелена,а не дарена!
Насила обичта ти не желая.
А бих я взела като летен дъжд,
както земята жадна,упоена,
за да роди красиво чувство изведнъж.
Но твоето сърце е тъй студено,
вратата е затворена.Уви!
Ще скрия сълзи в шепите полека,
ще продължа напред-дано да не боли!
В душата ще остане скрита рана.
И след много,много снегове,
когато сам останеш,ще усетиш-
обрулен е светът от ветрове.
Тогава може би ще се обадиш
и ще попиташ как,какво,с кого,
а аз ще открехна лекичко вратата
и ще ти кажа:"Било е за добро".