автор: kamik

Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
изпепелих невинните звезди.
Овъглих се - а нищо не научих.

И този мъж е Господ - до мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившето му име.

Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен до първия завой
ще е забравил вече как се казва.

Защото в друга, чужда тишина
със други имена ще го наричат.

След него ще съм толкова сама -
че себе си ще почна да обичам.