автор: Hope

Пролет

Дъждът вали, не, май понамаля,
изчезна и последният небесен блясък
и гръмотевицата своя тътен спря.

Попита ме какво е пролетта,
но не сезон, не текстова метафора,
попита ме какво е тя за мен.
Шедьовър, неразбран от автора!

Божествена симфония, започната,
и после смачкана, захвърлена във ъгъла,
от композитора, едва ли не намразил
богинята, която го е лъгъла

през толкова безсънни нощи,
когато като че докосвал рая.
Ала не стигал пламъкът, последен ред
несътворен оставал и настъпвал краят.

Без спиращи дъха акорди,
без виртуозен щрих, без истински финал,
тържествените, обещаващи и горди
начални редове преливали в провал.

И този път се случило; свещта
догаряла и скоро се стопила,
творецът на мелодии в нощта
заспал на масата, зацапана с мастило.

И недописаните нотни листи,
попили гениалната идея,
останали захвърлени на пода
в очакване отново да запеят.

Бездарникът след време си отишъл -
от бедност, може би и от тъга.
Не бил известен, никой не въздишал
над прозаичния му тесен гроб в снега.

Отречената, неразбраната мелодия,
едничкото му стойностно творение,
пленена в клетката от петолиния,
потънала, разбира се, в забвение.

Та тя изобщо не била запомняна!
Но някой някак си я доловил
Откраднал Бог красивата мелодия
и в пролетна магия претворил.