Май в аромати разцъфтя
и с нежности душата ми плени,
повеждайки ме в градина,
цъфтяща в омайни красоти.
Утро свежо ме пробуди-
вдъхвам капчици роса,
а в мене чувства луди
ме подгонват с разпуснати коси.
Сред омаята летя-
клоните преливат в светлина,
жаждата нашепва:"Тя
е тъкана в добрина!"
Бор снага пред мен извива,
клони в сенките си вплита
и душата ми опива,
но не спира да ме пита:
"В душата ти напира ода
и на красота се радваш
затова, че с твоята природа
можеш сладост да открадваш?"
Аз го гледам с момински блян,
давам му емоция споделена
и през бликащия свян
галя с поглед таз снага зелена:
"Ще ти кажа хубавецо, драг -
чувствам те чрез сетивата,
ти не си ми враг,
с теб се сливам в тишината!"
Под редакцията на Mojsei