Искам
да бъда силна като дъжда.
Да стигам най-горещите
места,
да чезна-после
пак да се създавам.
Да галя
билото на най-отвесната
скала,
да падам-после
пак да се изправям.
Мечтая
да заспя във чашката на
нежно цвете,
да го целувам и да пия от меда
и после да попия чак до корена
до дъното,
а след това-отново до върха.
Да мога да стопявам
всеки сняг,
и да измивам есенна тъга
до следващия ръб на този път
от тръни или от цветя.
Жадувам да се всмуча във брега.
И дълго да лудувам със морето.
Да диря ручея сред
дивната гора,
да пълня езера
и да изгасям жива пепел.
Искам да бъда силна като дъжда,
даряващ прво на живот
или отсъждащ гибел..
Природните стихии уж човека
контролирал,
строял дворци,
а после и килии,
създал любов,
отрекъл любовта.
Човекът-цар
така и не можа да си открие
една дъга-
най-царската награда
на дъжда.....