автор: 0805

Обричам те на самота, предателю!
В отварата на твоя грях ще сложа:
сол, от сълзите на вятъра,
люспичка от змийска кожа,
косъмче от гривата на свободата,
зъб от стара поговорка,
капчица надежда от зората,
малко смях. И много болка.
Ще сложа зрънце черно - от сърцето,
ръжда от ключ - изгубен и ненужен,
да не забравя капка вино, дето
с годините уж ставало по - хубаво...
Ще сложа отлежала страст в отварата.
И своята усмивка - безпощадна.
Обричам те да ти простя, предателю.
Останалото - просто ще забравя...