Люлееш ни, но, моля те,
не проявявай този майчински инстинкт,
от който кучетата полудяват,
а ние се прикриваме зад страховете си.
Ръцете ти са грапави,
като ръцете на жена, която цял живот
копае нивата на своята История.
Зелени са косите ти
и с тях прегръщаш хоризонтите.
Но не оставяй совите в безлунни нощи,
да ни предсказват пътищата и съдбите!
Водата винаги е твоят най-голям съюзник.
И всичките пукнатини,
в които се изтича времето,
са отраженията на сърцата ни...
Земя, отгледала децата си сред земетръсите.
Надигаш се към висините
и нещо с боговете си говориш.