Обгърнаха ме клоните на зимата,
притиснаха ме здраво към земята.
Помолих с поглед птиците
да ме освободят от суетата.
Претръпна ти от сълзи снежни.
О, виж! Та ти висулка си, тъй крехка!
До вчера беше мил и нежен,
а днес си груб, безмълвен, смешен...
Заложихме приятелство на карти.
Любов и път, естествено, се падат...
От преспите усмихва се хазартът -
знам, плашиш се - оковите ми се разпадат...