Измръзналите пътища
мълчат.
Две шепи сняг-
и всичко почернява.
А някъде отвъд
пълзи живот.
И топло е - зелено избуява.
Ухае синева, шумят крила...
Отвъд- и близо и далеч.
Изтръпнали
пътеките тъгуват.
Болят. До бяло се
страхуват.
Отвъд, зад непотрепващ
хоризонт,
снежинките страха целуват.