автор: ru

По тебе чезна, в самота...

А в мислите ми
- хиляди въпроси...
Опитвам се
да разбера,
дали ме някак омагьоса....

Защо Съдбата ни събра!?
Да си тръгна нямах сили...
Знам,
не бях за теб жена,
бленувана..
Но с теб съм, мили..!

Дните ни, се нижат, виж...
Какво ли още ни остава!?
Ще дойда днес,
а утре ти...
.............
Така животът преминава...


.....Тъй отлитат ден,
след ден,
в копнежи,
блянове,
мечтания...
Нима не виждаш,
идват с мен,
докоснати,
несбъднати желания...

Мисля,
трябва да решим,
преди живота ни, навъсен
да е успял да ни лиши
от сетния ни лъч
и песен...

По тебе чезна в самота
и сякаш времето е спряло...

Искам с теб да споделя
туй, което премълчавам:

Без тебе няма птичи песни,
без теб небето слиза ниско,
без теб и слънцето сърдито,
да ме погуби иска...

Бъди до мен!
Без теб не мога...
И в дни на радост
и тревога...
... Или
върви си...,
забрави!
Не се обръщай,
ще боли...